Дядо Йоцо отказа да гледа
Дядо Йоцо! Погледай тъдява!
И за поздрав тояжка вдигни!
Тази цъфнала наша държава
в тези гърбави мартенски дни.
Като трепетен глас на прогреса
с две-три думи надежда вещай
и не питай успехите где са
в туй отечество, в земния рай...
Тук са ширнали куп магистрали.
Там - хотели на морския бряг.
Зимни писти и слънчеви зали.
Китни вили - рояк след рояк.
"Гледам българско!" - славно извикай,
та и ние след теб да се взрем.
А в сърцата ни радост да блика,
че родината крепне в подем.
Гледай, дядо, макар и с потури!
Сто години по-късен престиж!
С две-три капки небесен колурий
си разтъркай очите и виж...
Стара баба прибира си фиша
със последната сметка за ток.
Поизтрие сълзи... И въздиша...
А на вратника - бял некролог.
Дрипав старец върви през площада
и край него търчи помияр.
От портрет на читалищна сграда
Вазов пак е затрогващо стар...
С умиление той те описа,
мили дядо от димния век...
И навярно сърцето те втриса
да си сляп, но останал човек.
Че напусто ни беше прогресът,
щом бездушният свят ни мори.
Той не пита човеците где са,
но онези проклети пари...
Дядо Йоцо отказа да гледа...
В малко томче се скри, посивял.
Може би да спести в словореда,
най-последната думичка... Кал!
(Възходът на падението)
© Ясен Ведрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Все едно вчера е написано.
-
Точно,вярно,поетично!Браво,слагам го в любими.
-
Благодаря! Благодаря, че Господ ти е дал таквиз слова! Нямам думи,а само сълзи.
-
Благодаря ти, Росице! Битието на българите, струва ми се, скоро ще подобри всички печални рекорди!
-
Наистина е възход на падението! Чудесни стихове - силни и верни! Браво!
-
Благодаря ти, Люси! Обичам Вазов и всичко, сътворено от него! Да напиша стих за дядо Йоцо беше въпрос на родолюбие и честна конфронтация с днешните безродници!
-
Много силен схих!! Поздравления за умението🌺
-
Благодаря ти, Теис! Дядо Йоцо ми е любим герой! Каквото е Вартимей в Евангелието, това е дядо Йоцо в словото на патрирарха Вазов!
-
Благословен да си за моженето си, Поете! Прочетох и топка се сви в стомаха ми, толкова силно. Хвала ти.
-
Тъжна, много тъжна картина, но това е действителността днес. Доживяхме години, когато в нашата родина да има чужди бази и: "По нашите родни поля
марширува войник чужденец,
где народът кръвта си проля
да живее свободен творец." И всичко това само за: "онези проклети пари..."
Поздравления за достойната гражданска позиция! -
"да си сляп, но останал човек."
Актуално!
Поздравление за цялото стихотворение, Ясене! -
Безспорно актуална и затрогваща гражданска поезия! Моите почитания!
-
Браво!
-
Хареса ми Ясен.Ще прочетеш ли моя подобен стих "Тъжно"-?От първо лице аз преживявам подобно на дядо Йоцо....както и всички около мен...
-
Стара баба прибира си фиша
със последната сметка за ток.
Поизтрие сълзи... И въздиша...
А на вратника - бял некролог.
Жесток стих! Иска ми се да жегне не само мен. -
Великолепно е!Освен съдържанието,харесвам стиховете в мерена реч.За мен белите стихове не са поезия....А вашите са безупречни!!
-
Харесах!
-
"... Една дълга агония!...
Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?..."
Какво да ти кажа, Ведрин, ти си го казал всичкото... -
Колко жестоко вярно си го написал само.
-
Почитания!
-
"Че напусто ни беше прогресът,
щом бездушният свят ни мори.
Той не пита човеците где са,
но онези проклети пари..."
Точно, актуално, силно... -
Как само си намерил точните думи! Много ми хареса. Поздравявам те!
-
Браво! Точно така си е, Ведрин!Пресъздал си истинската картина!
Поздрави от мен!Оценявам го! -
Уникално правдиво си пресъздал милата родна картинка!Прекрасен стих!Възхитително!
-
Думите са излишни......
-
Болезнено...актуално...истинско!
-
Чудесно Ведрин, страхотно! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
