Толкова мило изглежда лицето,
тази усмивка така го краси!
Толкова силно пулсира сърцето,
погледа твой щом за миг улови.
Помня очите ти нежно красиви
с цвят на безкрайност и синьо небе.
Тях сътворили са есенни краски,
чувство загадъчно с чар на дете.
Помня гласът ти във всички нюанси,
още живее вълнуващо в мен,
но за какво ли са всички раздели,
щом те рисувам във есенен ден?
Всяка рисунка на тебе прилича,
тя е частица от мойта душа,
нежна мелодия сякаш изрича –
есенни багри на цветни листа.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени