Есенни ноти
Приспива в леглото ми пак тишина,
в сребърни нишки съня ми оплита.
Студено. Потрепва в сърце самота,
на нощи безсънни пак ме обрича.
Разкъсва греховните мисли нощта,
цветно мънисто се пръсва във мрака.
А там, стихнал целият в бяла мъгла,
споменът мой търпеливо ме чака.
Градът е изпълнен с влага и скръб,
есенна шума задръства вратите.
Листът отронен от стария дъб,
се губи на нощните птици в очите.
Минават внезапно над нашия дом,
в душата неволно надничащи облаци.
Нахлуват в сънищата ми със взлом,
излитащи чувства, бездомни орляци.
Самотно пиано изплака в нощта
и есенни ноти в клавиши отрони.
Аз знам, че и друга несретна душа,
и тя като мен се със спомени бори!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
