M1234567891
477 резултата
Със семейството ми всяка събота или неделя си устройвахме забавления от които всички се чувствахме много добре. Беше неделя, решихме заедно с децата, да си направим пикник в планината.
Децата въодушевени от идеята, започнаха да си събират нужни неща с които да се забавляват. Синът ни взе фотоапарат, ...
Децата въодушевени от идеята, започнаха да си събират нужни неща с които да се забавляват. Синът ни взе фотоапарат, ...
153
3
22
Съседката от този блок,
всяка сутрин става рано,
гледам я с коса на кок
и шалчето през рамо.
Отпива от горещото кафе ...
всяка сутрин става рано,
гледам я с коса на кок
и шалчето през рамо.
Отпива от горещото кафе ...
170
4
17
Баба Пена и дядо Пешо,
съседи са във този блок,
весели са, само дето,
имат котка със порок.
Дядо Пешо пийва бира, ...
съседи са във този блок,
весели са, само дето,
имат котка със порок.
Дядо Пешо пийва бира, ...
217
4
26
Щом се спуснат звездите среднощни
и вятърът стихне в клоните стари,
луната закръглена и кротка все още,
земята с лъчите си отново ще гали.
Потрепва въздухът пак от въздишки, ...
и вятърът стихне в клоните стари,
луната закръглена и кротка все още,
земята с лъчите си отново ще гали.
Потрепва въздухът пак от въздишки, ...
194
6
18
Вали. Светът е мрачен и студен,
на парцали разкъсва нощта,
плаче небето, в тъжен рефрен,
всичко повлича бучаща река.
Гърми в ехото гласът на сърцето, ...
на парцали разкъсва нощта,
плаче небето, в тъжен рефрен,
всичко повлича бучаща река.
Гърми в ехото гласът на сърцето, ...
194
8
19
176
4
8
Вървеше сам, като сянка бездомна,
по мрачните улици, потънали в кал,
в старо палто - душата огромна,
притихва смутена под облака бял.
В парка се свива на пейка студена, ...
по мрачните улици, потънали в кал,
в старо палто - душата огромна,
притихва смутена под облака бял.
В парка се свива на пейка студена, ...
212
10
29
Колко бавно нощта се стопява,
сред играещи сенки в стените.
Натежалата мисъл сън пресява,
както песъчинки - вълните.
Тиктака часовникът и отброява, ...
сред играещи сенки в стените.
Натежалата мисъл сън пресява,
както песъчинки - вълните.
Тиктака часовникът и отброява, ...
172
6
18
Вятърът свири в комини смълчани,
сенки се вихрят по покриви рухнали,
заглъхват нощите в спомен заспали,
търсят глас сред завесите спуснати.
Тук хора живяха с ръце неуморни ...
сенки се вихрят по покриви рухнали,
заглъхват нощите в спомен заспали,
търсят глас сред завесите спуснати.
Тук хора живяха с ръце неуморни ...
178
6
19
Много образи от миналото се завръщат, за да ни напомнят за някоя случка , която може да ни натъжи или развесели. Или да ни накара да се замислим, какво сме преживели, или какво пропуснали. А може би просто споменът, да докосне отново сърцето и да го накара, да укроти своя ритъм ,за да открие тихия б ...
199
7
17
По пътищата на живота все забързани вървим, но идват мигове, в които се връщаме в детството, сякаш там ще се скрием от ежедневието си. Защото детството е пъстра картина, рисувана с цветовете на смеха и невинните пакости. Понякога изглежда, като далечна приказка, друг път, като аромат на домашен хляб ...
231
8
23
Вечер, когато се опитвам да заспя, изплуват спомени, които връхлитат, като галопиращи диви коне из саваната на моите мисли и рисуват картини, които вълнуват сърцето.
Бяхме деца и най обичахме приказки преди сън, разказани от дядо, а знаеше толкова много!
Той беше образован човек за времето си и мног ...
Бяхме деца и най обичахме приказки преди сън, разказани от дядо, а знаеше толкова много!
Той беше образован човек за времето си и мног ...
280
6
25
Когато цъфнат вишните в двора
и в старата стряха вятърът спи,
сякаш дочувам забравен говор,
тихи стъпки през детски мечти.
Майка ми пее с гласа на листата, ...
и в старата стряха вятърът спи,
сякаш дочувам забравен говор,
тихи стъпки през детски мечти.
Майка ми пее с гласа на листата, ...
255
6
24
Ти си тук, в тишината край мене,
като дъх между устни смълчани,
вълнуващо нежно трептене,
между длани от обич събрани.
Ти не си само стих или дума, ...
като дъх между устни смълчани,
вълнуващо нежно трептене,
между длани от обич събрани.
Ти не си само стих или дума, ...
243
8
23
Като снежинки топят се годините,
ронят се бавно в дланта на нощта,
вятър ги вихри в танц над долините,
или в дихание на бяла мечта.
Чувам как шепнат истории крехки, ...
ронят се бавно в дланта на нощта,
вятър ги вихри в танц над долините,
или в дихание на бяла мечта.
Чувам как шепнат истории крехки, ...
237
7
19
Като лъч в мъглата е тя,
мехлем за ранената гръд,
птица спряла над вода,
за глътка от дългия път.
Тя е в шепота на клони, ...
мехлем за ранената гръд,
птица спряла над вода,
за глътка от дългия път.
Тя е в шепота на клони, ...
192
4
18
С нежни струни докосва душата,
когато утро се къпе в лъчи.
И блести в капките росни тревата,
като невинните детски очи.
Благодат ароматен и мирис отрони, ...
когато утро се къпе в лъчи.
И блести в капките росни тревата,
като невинните детски очи.
Благодат ароматен и мирис отрони, ...
523
8
41
Ставай бързо, викна мама,
тръгваме със теб на път,
с раницата ни голяма,
стигнахме до горски кът.
На полянката зелена, ...
тръгваме със теб на път,
с раницата ни голяма,
стигнахме до горски кът.
На полянката зелена, ...
343
2
21
Нощта притихва безлика, студена
и мракът натяга своя пъклен капан.
Стъпки отекват в мъглата смутена,
от грях и лъжи, без капчица свян.
В бездна политат спомени, клетви, ...
и мракът натяга своя пъклен капан.
Стъпки отекват в мъглата смутена,
от грях и лъжи, без капчица свян.
В бездна политат спомени, клетви, ...
289
5
16
Реалността е ронлива пътека,
огъната в сенки и светъл контраст,
пулсът й – лудост и крехка утеха,
взрив от мечти и разбити стъкла.
Тя шепне със глас на надежда и мрак, ...
огъната в сенки и светъл контраст,
пулсът й – лудост и крехка утеха,
взрив от мечти и разбити стъкла.
Тя шепне със глас на надежда и мрак, ...
318
8
26
Странно същество е човекът,
нощем мечтае, денем руши.
Смее се над проблеми, клетият,
а после притиснат, сам се теши.
Тича след сенки, гони вятъра, ...
нощем мечтае, денем руши.
Смее се над проблеми, клетият,
а после притиснат, сам се теши.
Тича след сенки, гони вятъра, ...
274
9
23
Животът диша в рими тихи,
понякога с усмивка бледа.
Понякога със гръм и вихри,
но винаги със лъч надежда.
В очите светят сто вселени, ...
понякога с усмивка бледа.
Понякога със гръм и вихри,
но винаги със лъч надежда.
В очите светят сто вселени, ...
202
5
12
Наднича пролет във душата
разплита зимните следи,
превръща всяка скръб в позлата
и всяка болка в светлини.
Запява утрото в черниците, ...
разплита зимните следи,
превръща всяка скръб в позлата
и всяка болка в светлини.
Запява утрото в черниците, ...
245
6
25
Само тя неизменно остава –
сянка без име, без дом,
тихо в сърцето ни плава,
глух резонанс в нощен тон.
Вечна е – в дните, в тъгата, ...
сянка без име, без дом,
тихо в сърцето ни плава,
глух резонанс в нощен тон.
Вечна е – в дните, в тъгата, ...
220
7
19
Живеем в свят на бързи думи,
на зли погледи - сервилни.
Тревогите ни са безумни,
а дните - сламки тънкожилни.
Очи в екрани, ръце – окови, ...
на зли погледи - сервилни.
Тревогите ни са безумни,
а дните - сламки тънкожилни.
Очи в екрани, ръце – окови, ...
248
5
15
Без теб съм - вик в безкрая,
птица с прекършени криле.
Ветрецът, който ридае,
в смълчаното тъмно поле.
Очите ми търсят лицето ти, ...
птица с прекършени криле.
Ветрецът, който ридае,
в смълчаното тъмно поле.
Очите ми търсят лицето ти, ...
215
7
18
Тревожен е светът, притихнал в мрак,
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга, ...
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга, ...
265
12
20
Сенки тихо шепнат спомени забравени,
вятър носи песни стари недопявани.
Сякаш нощ безутешна в мене дреме,
тишината ми тежи, тежи като бреме.
В стъпките ми ехото глухо отзвучава, ...
вятър носи песни стари недопявани.
Сякаш нощ безутешна в мене дреме,
тишината ми тежи, тежи като бреме.
В стъпките ми ехото глухо отзвучава, ...
218
8
23
Стоя на прага на съдбата,
разкъсана между две съдби.
Една ми шепне от земята,
а друга гасне сред звезди.
Отляво – спомени горчиви, ...
разкъсана между две съдби.
Една ми шепне от земята,
а друга гасне сред звезди.
Отляво – спомени горчиви, ...
249
7
16
Градът диша в сиви пулсации,
неонът проблясва в стъклени очи.
Тук времето бяга без навигация,
а хората – сенки сред светлини.
Ехо от стъпки в бетонни алеи, ...
неонът проблясва в стъклени очи.
Тук времето бяга без навигация,
а хората – сенки сред светлини.
Ехо от стъпки в бетонни алеи, ...
245
6
15
Ще докосна синевата,
Ехо носи мойта страст.
Сред звездите, сред мечтата,
Там ще литна – в ясен час.
Аз не спирам, аз не падам, ...
Ехо носи мойта страст.
Сред звездите, сред мечтата,
Там ще литна – в ясен час.
Аз не спирам, аз не падам, ...
374
8
26
Когато в мрака падна уморен
и светлината в мен загасне бавно,
ръка протегната усещам в ден,
когато всичко е безвъзвратно.
Когато думите горчат във мен, ...
и светлината в мен загасне бавно,
ръка протегната усещам в ден,
когато всичко е безвъзвратно.
Когато думите горчат във мен, ...
264
5
18
О, обич дивна, светъл лъч във мрака,
сияеш нежно в храма на вечността.
Сърца преплиташ в тихата си ласка,
пулсиращи на времето в страстта.
В очите твои, чисти като утро, ...
сияеш нежно в храма на вечността.
Сърца преплиташ в тихата си ласка,
пулсиращи на времето в страстта.
В очите твои, чисти като утро, ...
304
6
21
Когато хладен зимен сън попие
в златистото на утринния лъч,
когато ветрецът от цветята пие
и буди ехото сред горска глъч,
тогава в шепот нежно зазвучава ...
в златистото на утринния лъч,
когато ветрецът от цветята пие
и буди ехото сред горска глъч,
тогава в шепот нежно зазвучава ...
318
5
16
Димитър беше самотен млад мъж, който живееше в малка планинска хижа, далеч от шума на града и забързаното ежедневие на света. Хората в близкото село го смятаха за странник. Той рядко слизаше в селото, а когато го правеше, беше само за най – необходимото – брашно. свещи, малко сол.
Неговият свят беше ...
Неговият свят беше ...
575
9
29
Щом обичах, значи бях.
С душата си всичко раздавах.
Обичах плач, обичах смях,
сама живота си създавах.
Обичах вятъра, дъжда, ...
С душата си всичко раздавах.
Обичах плач, обичах смях,
сама живота си създавах.
Обичах вятъра, дъжда, ...
612
15
38
Аз съм малък любопитко,
искам всичко да узная.
Много гледам, много питам,
тайните ще разгадая.
Когато птиците летят, ...
искам всичко да узная.
Много гледам, много питам,
тайните ще разгадая.
Когато птиците летят, ...
449
5
20
663
6
36
Пътят в живота ни не е само един,
пред нас са кръстопътища без край.
В очите блясък, трепет несравним,
с избора си всеки открива своя рай.
Къде ще тръгнеш - към мечта ли светла? ...
пред нас са кръстопътища без край.
В очите блясък, трепет несравним,
с избора си всеки открива своя рай.
Къде ще тръгнеш - към мечта ли светла? ...
435
5
18
На хоризонта слънцето се спускаше бавно, оцветявайки небето в оранжево и златно. Ветрецът носеше соления аромат на морето, а вълните пееха своята безкрайна песен.
Иван стоеше на палубата на малката си яхта“ Морски бриз“, вперил поглед в далечината. Той бе преживял много на тази лодка – бурни нощи, т ...
Иван стоеше на палубата на малката си яхта“ Морски бриз“, вперил поглед в далечината. Той бе преживял много на тази лодка – бурни нощи, т ...
489
4
15
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
