M1234567891

528 резултата

С очите на доброто

До баба, в къщичка красива
с две руси плитчици отпред,
живее Милка – хубава, игрива,
смехът и́ отеква навред.
Ангорска котка си имат вкъщи ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
232 4 25

Преди

Преди със залеза се връщаше
и носеше дъха на пролет,
а после нежно ме прегръщаше,
слели душите си във полет.
Преди със тебе носеше омая ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
319 4 21

Зима

Тя дойде с тихи стъпки през нощта,
като видение в съня надникна,
покри със пухкав сняг града
и вятърът кристален се усмихна.
Рисува по прозорците икони ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
539 7 28

Животните на двора

Как обичам сутрин рано
аз със баба пак да стана
и козленцата отбрани,
за рогцата да ги хвана.
Малки агънца красиви, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
524 4 25

Вик

Все по-бързо сезоните тичат
и земята се лудо върти,
бели кичури косите ни кичат
и вече забавяш темпото ти.
Не търсиш вече шумни компании ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
348 8 25

Восъчно небе

Вятърът мънистата нанизва,
на тънка восъчна връвчица,
едно листо, да падне се опитва,
в гнездото на тъжна гургулица.
Прахът на есента се рони, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
384 7 14

Зад портата

Затварям портата на двора,
улицата ме потапя в свойта глъч,
забързани, вглъбени хора,
намръщени лица, пропити с злъч.
Очи блуждаещи, очи студени, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
433 5 14

В тишината

Думи се раждат в тишината
и нижа ги бавно на връв,
молитва са те в самотата,
и дращят душата до кръв.
Понякога нежни, или груби, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
650 5 19

Чудесата на града

Хайде Симо, ставай вече,
отдавна съмна се навън,
сложи си новото елече
приятели те чакат вън...
В парка всичко е красиво, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
571 6 29

Сподавен вик

Поисках да ти прочета кратък стих,
ей така родил се в моята душа,
но питаш ме с погледа си тих,
дали със рими ще те утеша.
Когато тъй животът ни притиска ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
576 5 18

Свършва лятото

Свършва лятото за жалост,
залезът изтръпна като рана,
а вятърът разплита вяло,
венците златни на гората.
По пясъците дремят спомени, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
529 8 20

Бялата стая

Уморих се да прекрачвам прага,
на стаята мълчалива и бяла,
когато залезът ръка протяга
и нощта в прозорците е спряла.
И всяка вещ за теб да ми говори ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
369 10 27

Жажда за живот

Докрай душата моя ще жадува,
небе и птици, пеещи в зори,
как слънцето върхарите целува
и как на запад залезът гори.
И шепотът на вятъра ще буди, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
462 7 23

Лятна мечта

Цяло лято аз мечтая
за първия учебен ден,
как ще уча, за да зная,
всичко за света край мен.
Слънце сутрин ме огрява, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
983 8 30

Аз зная силата на думите

Поискаш ли, можеш да ме нараниш,
пълни са душите ни със злоба,
а и ти от болка на света крещиш,
да забравиш своята тегоба.
Ти можеш да просъскаш змийски, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
586 7 24

Последното съобщение

София, ноември. Дъждът плющеше по капака на колата, когато инспектор Райков спря пред жилищен блок в „Лозенец“. Беше малко след полунощ. Апартамент 6 на третия етаж – сигнал за жена, открита мъртва, подаден от съседите заради странна миризма и лаещото й куче.
Вратата беше отворена с шперц. Райков пр ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Проза
935 6 23

Състояние

Притихнал здрачът бавно разтопи,
на хиляди частици тишината,
и с всяка сричка вятър озвучи,
молитвата сърдечна на душата.
Във сенките на спомени без глас, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
368 11 26

Залезът догаря

Отново виждам същият старик,
с бастун от дрянова тояга,
в очите му сподавен вик,
трепереща ръка протяга.
Дрехата, проядена от кръпки, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
366 9 22

Приказно пътуване

С ракета бяла полетях,
към приказното царство,
там мънички деца видях,
как играеха прекрасно.
Там в капчица роса се крие ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
592 8 28

Скитникът в мен

Искам да тръгна на далечен път
и асфалтът пак да тича пред мен,
устремен със мене да бяга светът
и в път да ме брули вятър студен.
Да отпусна душата край тихия бряг, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
373 6 17

В края на лятото

Самотно лятото прегаря
денят отдавна затвори очи,
небето звезден кош разтваря,
прощална песен на щурче звучи.
Полет спира плахата светулка ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
372 8 20

Тетрадката на времето

Душата си събрах в една тетрадка,
годините белязах, стих след стих.
Радостта ми беше тиха, кратка,
а тъгата в строфи въплътих.
Разлиствам я и спомени се вдигат, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
474 11 26

Брегът и тази нощ е пуст

Брегът и тази нощ е пуст,
вълните стенат като грешни.
По пясъка, сякаш напук,
нечий спомен диша тежко.
Луната бавно се накланя, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
411 10 24

Човекът и чудото

Странно същество е човекът,
стои между бездна и звезда,
гори от жажда за посока,
ала не вярва в светлина.
Животът му - кълбо от чудо, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
392 7 21

След бурята

Дъждът бе валял три дни без спиране. Земята го поемаше жадно, като че се опитваше да измие не само праха, а и мълчанието, което бе полегнало върху селото. Вятърът свистеше край керемидите, разказвайки на всеки, който искаше да чуе, че светът е крехък и нищо не е вечно.
Мария седеше до прозореца, зав ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Проза
780 8 34

Усещане

Когато в здрача сенките се свият
и спомените хапят със забрава.
Дали сред блато съвестта ще пие
от извора на истина и слава?
А сълзите, превърнати в лъчите, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
353 9 22

При баба и дядо

Баба меси утрини в глинено гърне,
лято разлива в чорби със коприва.
В ръцете й - птици от брашно и небе,
а гласът й - нежна песен звънлива.
В двора играят шарени козлета, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
533 3 23

Песен от шепота влюбен

В мене диша птица могъща
и потъват в душата зеници,
тишината крилата разгръща,
във въздух с дъх на обичане.
Светлината се сгушва в наметка, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
387 6 19

Недописан миг

Светът е далече - само пясък и дъх,
две сенки притихнали в ласка от злато.
Морето се носи потънало в сън
и вечност разлива по рамо познато.
Очите ти - залез, прегърнал вълната, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
1.1K 12 46

Алеи на самотата

Пазят алеите целувки от лятото,
лудо влюбени няма в парка сега.
Дали за това е толкова тягостно?
Или защото ме докосва самота.
Пейката - сянка на нечие минало, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
368 8 17

В утрото

Когато нещо съвестта събуди
и сърцето ускорява своя пулс,
човек усеща как в зори се губи,
шумът на чувствата не чул.
Тогава тъмни сенките говорят ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
399 3 11

Сърце от пламъци

Сърцето ми тихо в нощите бие,
разплита на нишки мастилен мрак.
Чувам луната в съня ми как вие
и думи горчиви нашепва ми пак.
В гърдите догаря неказана обич ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
384 5 19

Бряг без теб

Нощта се спуска като втора кожа,
не я усещам, но ме покрива цялата,
тихо скърцат сенките по пода,
а стените шепнат тъжно - няма те.
Безмилостен свидетел е луната, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
501 8 24

В един детски дом

Толкова малки, а бяха сами,
като птици затворени в клетка.
По очите им сухи сълзи,
а в душите - неразписана сметка.
Светлината им беше мечта, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
438 9 25

Пролетен полъх

Край старата пейка цъфна дръвчето,
вплело в листата си нежен копнеж,
и лудия ритъм взривява сърцето,
изгаря до пепел в своя стремеж.
Протегнах ръка и сякаш видение ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
419 6 19

Лятна ваканция

Слънце грее, време златно,
край морето ще играя,
дойде лятото прекрасно
кули пясъчни ще вая.
С крачета босички по плажа, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
538 3 22