M1234567891
482 резултата
Заваля внезапен, топъл дъжд,
а очите ми с болката се борят,
да срещна светли хора изведнъж,
за миг да спра, с човек да поговоря.
А вятърът ми шепне нежно име, ...
  20 
Видях звездица падна,
послание за смърт на нечия душа,
последен земен вик откраднат,
изтръгнат корен от пръстта.
И в мрака нощен се разплака, ...
  165  18 
Ти си в зората на всеки мой ден,
в лъчите, които ме галят,
в любовта, която дълбоко във мен,
като пепел в огнище изгаря.
Всеки изгрев – сияйна зеница, ...
  157  16 
Щом притихне в мрак тишината,
душата се плъзва, без тяло и звук,
пленена на звездите от светлината,
се слива с вълните на вятъра глух.
По ръб на въздишка омайно танцува, ...
  199  24 
Красива е земята и богата,
тук призвани сме да сме добри,
да познаем добротата на сълзата
и стойността на земните си дни.
Ние обичаме преходни неща, ...
  160  17 
Със семейството ми всяка събота или неделя си устройвахме забавления от които всички се чувствахме много добре. Беше неделя, решихме заедно с децата, да си направим пикник в планината.
Децата въодушевени от идеята, започнаха да си събират нужни неща с които да се забавляват. Синът ни взе фотоапарат, ...
  215  22 
Съседката от този блок,
всяка сутрин става рано,
гледам я с коса на кок
и шалчето през рамо.
Отпива от горещото кафе ...
  231  18 
Баба Пена и дядо Пешо,
съседи са във този блок,
весели са, само дето,
имат котка със порок.
Дядо Пешо пийва бира, ...
  270  26 
Щом се спуснат звездите среднощни
и вятърът стихне в клоните стари,
луната закръглена и кротка все още,
земята с лъчите си отново ще гали.
Потрепва въздухът пак от въздишки, ...
  219  18 
Вали. Светът е мрачен и студен,
на парцали разкъсва нощта,
плаче небето, в тъжен рефрен,
всичко повлича бучаща река.
Гърми в ехото гласът на сърцето, ...
  228  19 
  277  15 
Вървеше сам, като сянка бездомна,
по мрачните улици, потънали в кал,
в старо палто - душата огромна,
притихва смутена под облака бял.
В парка се свива на пейка студена, ...
  233  10  29 
Колко бавно нощта се стопява,
сред играещи сенки в стените.
Натежалата мисъл сън пресява,
както песъчинки - вълните.
Тиктака часовникът и отброява, ...
  195  18 
Вятърът свири в комини смълчани,
сенки се вихрят по покриви рухнали,
заглъхват нощите в спомен заспали,
търсят глас сред завесите спуснати.
Тук хора живяха с ръце неуморни ...
  198  19 
Много образи от миналото се завръщат, за да ни напомнят за някоя случка , която може да ни натъжи или развесели. Или да ни накара да се замислим, какво сме преживели, или какво пропуснали. А може би просто споменът, да докосне отново сърцето и да го накара, да укроти своя ритъм ,за да открие тихия б ...
  223  17 
По пътищата на живота все забързани вървим, но идват мигове, в които се връщаме в детството, сякаш там ще се скрием от ежедневието си. Защото детството е пъстра картина, рисувана с цветовете на смеха и невинните пакости. Понякога изглежда, като далечна приказка, друг път, като аромат на домашен хляб ...
  247  23 
Вечер, когато се опитвам да заспя, изплуват спомени, които връхлитат, като галопиращи диви коне из саваната на моите мисли и рисуват картини, които вълнуват сърцето.
Бяхме деца и най обичахме приказки преди сън, разказани от дядо, а знаеше толкова много!
Той беше образован човек за времето си и мног ...
  299  25 
Когато цъфнат вишните в двора
и в старата стряха вятърът спи,
сякаш дочувам забравен говор,
тихи стъпки през детски мечти.
Майка ми пее с гласа на листата, ...
  273  24 
Ти си тук, в тишината край мене,
като дъх между устни смълчани,
вълнуващо нежно трептене,
между длани от обич събрани.
Ти не си само стих или дума, ...
  258  23 
Като снежинки топят се годините,
ронят се бавно в дланта на нощта,
вятър ги вихри в танц над долините,
или в дихание на бяла мечта.
Чувам как шепнат истории крехки, ...
  259  19 
Като лъч в мъглата е тя,
мехлем за ранената гръд,
птица спряла над вода,
за глътка от дългия път.
Тя е в шепота на клони, ...
  215  18 
С нежни струни докосва душата,
когато утро се къпе в лъчи.
И блести в капките росни тревата,
като невинните детски очи.
Благодат ароматен и мирис отрони, ...
  626  43 
Ставай бързо, викна мама,
тръгваме със теб на път,
с раницата ни голяма,
стигнахме до горски кът.
На полянката зелена, ...
  387  21 
Нощта притихва безлика, студена
и мракът натяга своя пъклен капан.
Стъпки отекват в мъглата смутена,
от грях и лъжи, без капчица свян.
В бездна политат спомени, клетви, ...
  333  16 
Реалността е ронлива пътека,
огъната в сенки и светъл контраст,
пулсът й – лудост и крехка утеха,
взрив от мечти и разбити стъкла.
Тя шепне със глас на надежда и мрак, ...
  338  26 
Странно същество е човекът,
нощем мечтае, денем руши.
Смее се над проблеми, клетият,
а после притиснат, сам се теши.
Тича след сенки, гони вятъра, ...
  295  23 
Животът диша в рими тихи,
понякога с усмивка бледа.
Понякога със гръм и вихри,
но винаги със лъч надежда.
В очите светят сто вселени, ...
  217  12 
Наднича пролет във душата
разплита зимните следи,
превръща всяка скръб в позлата
и всяка болка в светлини.
Запява утрото в черниците, ...
  257  25 
Само тя неизменно остава –
сянка без име, без дом,
тихо в сърцето ни плава,
глух резонанс в нощен тон.
Вечна е – в дните, в тъгата, ...
  248  19 
Живеем в свят на бързи думи,
на зли погледи - сервилни.
Тревогите ни са безумни,
а дните - сламки тънкожилни.
Очи в екрани, ръце – окови, ...
  262  15 
Без теб съм - вик в безкрая,
птица с прекършени криле.
Ветрецът, който ридае,
в смълчаното тъмно поле.
Очите ми търсят лицето ти, ...
  238  18 
Тревожен е светът, притихнал в мрак,
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга, ...
  287  12  20 
Сенки тихо шепнат спомени забравени,
вятър носи песни стари недопявани.
Сякаш нощ безутешна в мене дреме,
тишината ми тежи, тежи като бреме.
В стъпките ми ехото глухо отзвучава, ...
  234  23 
Стоя на прага на съдбата,
разкъсана между две съдби.
Една ми шепне от земята,
а друга гасне сред звезди.
Отляво – спомени горчиви, ...
  269  16 
Градът диша в сиви пулсации,
неонът проблясва в стъклени очи.
Тук времето бяга без навигация,
а хората – сенки сред светлини.
Ехо от стъпки в бетонни алеи, ...
  267  15 
Ще докосна синевата,
Ехо носи мойта страст.
Сред звездите, сред мечтата,
Там ще литна – в ясен час.
Аз не спирам, аз не падам, ...
  401  26 
Когато в мрака падна уморен
и светлината в мен загасне бавно,
ръка протегната усещам в ден,
когато всичко е безвъзвратно.
Когато думите горчат във мен, ...
  289  18 
О, обич дивна, светъл лъч във мрака,
сияеш нежно в храма на вечността.
Сърца преплиташ в тихата си ласка,
пулсиращи на времето в страстта.
В очите твои, чисти като утро, ...
  327  21 
Когато хладен зимен сън попие
в златистото на утринния лъч,
когато ветрецът от цветята пие
и буди ехото сред горска глъч,
тогава в шепот нежно зазвучава ...
  347  16 
Димитър беше самотен млад мъж, който живееше в малка планинска хижа, далеч от шума на града и забързаното ежедневие на света. Хората в близкото село го смятаха за странник. Той рядко слизаше в селото, а когато го правеше, беше само за най – необходимото – брашно. свещи, малко сол.
Неговият свят беше ...
  608  29 
Предложения
: ??:??