Есенни пътища

Листата бавно трупат се
върху отминалите вече дни,
които като птиците събрали се,
отлитат, превръщайки се в спомени.

Мечта наивна, но красива -
дете на летните безсънни нощи -
тя безвъзвратно си отива
и само споменът остава още.

Сега студена есен ме прегърна
в ледени, безчувствени обятия
и мечтаната пътека тя превърна
в път, непредпочитан пред познатия.

И вече тихо и смирено крача
в стъпките, оставени от другиго.
Пътят губи се напред сред здрача,
ала продължавам, следвам го...

Там - сред пожълтелите листа -
твоите следи напътстват ме.
Следвам ги с една единствена молба -
изгубя ли се, ти спасявай ме...

На ПБ

18.10.2009г.