Есенни строфи
Природата плаче за топлото лято,
небето отронва безбройни сълзи.
Премяна златиста облича гората,
мъгла над полетата ширни пълзи.
...
Липата стара рони лист последен,
жълт, сбръчкан и увяхнал.
Подхваща го и го отвява вихър леден
далече някъде в гората.
...
Листопадна есен -
тъга по слънчевото лято.
Кратка нежна песен -
на юг летящо ято.
Есенна любов -
последен късен дар!
Порив вечно нов,
макар и да си стар!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Т Всички права запазени
