yogimax (Василена Т)
149 1055
14 окт. 2008 г., 17:57

Есенни строфи 

  Поэзия » Пейзажная
1000 0 8

Природата плаче за топлото лято,
небето отронва безбройни сълзи.
Премяна златиста облича гората,
мъгла над полетата ширни пълзи.

...
Липата стара рони лист последен,
жълт, сбръчкан и увяхнал.
Подхваща го и го отвява вихър леден
далече някъде в гората.

...
Листопадна есен -
тъга по слънчевото лято.
Кратка нежна песен -
на юг летящо ято.

Есенна любов -
последен късен дар!
Порив вечно нов,
макар и да си стар!

© Василена Т Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??