И ето я, пристъпва есента!
Във злато и бакър блестят косите й,
а дрехата - уханен сладък плод -
тоз щедър урожай, привел асмите ни.
Гердани нижат птичите ята,
подготвили и малките за полет.
Ще прелетят огромната Земя
и с радост ще ги срещаме напролет.
. . .
А в мен вали неспирно самота...
Пороят й отнесе и мечтите,
които, с излинелите крила, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация