9.09.2007 г., 13:03

Есенно

641 0 5
И ето я, пристъпва есента!
Във злато и бакър блестят косите й,
а дрехата - уханен сладък плод -
тоз щедър урожай, привел асмите ни.

Гердани нижат птичите ята,
подготвили и малките за полет.
Ще прелетят огромната Земя
и с радост ще ги срещаме напролет.

. . .

А в мен вали неспирно самота...
Пороят й отнесе и мечтите,
които, с излинелите крила,
забравиха да литват към звездите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АмДжи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...