Есенно
Спомен от мъглата, теб и един друг свят...
Вървим с теб нанякъде,
от очите ни пада тежка мъгла,
стъпваме бавно във бялото,
сякаш не бива да разсее се тя.
И мечтаем си двама,
че сме в зимна гора,
но край нас отминава
твой познат със кола.
Потъват краката ни
не в кафяви листа,
а в локви останали
да отмият калта.
И се срещат очите ни
не над малка река,
а в крилете на гълъба,
расъл в градска среда.
Явно пропадна надеждата
катеричка да срещнем,
път ни пресича с черна одежда
само котка с поглед железен.
Хайде да се връщаме вече,
не избягахме дори за малко,
мислите ни само са далече -
там, където ние не, а жалко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славяна Всички права запазени
