Есенно

slavimn (Славяна)
66 389

20.11.2010 г., 21:30 ч.

Поезия » Любовна

563 0 2

Спомен от мъглата, теб и един друг свят...

Вървим с теб нанякъде,

от очите ни пада тежка мъгла,

стъпваме бавно във бялото,

сякаш не бива да разсее се тя.

И мечтаем си двама,

че сме в зимна гора,

но край нас отминава

твой познат със кола.

Потъват краката ни

не в кафяви листа,

а в локви останали

да отмият калта.

И се срещат очите ни

не над малка река,

а в крилете на гълъба,

расъл в градска среда.

Явно пропадна надеждата

катеричка да срещнем,

път ни пресича с черна одежда

само котка с поглед железен.

Хайде да се връщаме вече,

не избягахме дори за малко,

мислите ни само са далече -

там, където ние не, а жалко!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.