30.09.2021 г., 11:42

Есенно, гъделичкащо

1.4K 0 1

Гъделична ги вятърът.
Захихикаха с тръпни листца,
тънки клонки извиха
брезичките.
Ситен топъл дъждец на шега ги напръска,
срамежливо отвя
есента от косите им
и прокара през тях
слънчев гребен.

 

Умислено,
едно облаче
чак не разбра
на ръце че го вятърът нейде  изнесе

зад билото.
А небето,
изметено, изсветля
и простря над града

златножълто чергило.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...