Гъделична ги вятърът.
Захихикаха с тръпни листца,
тънки клонки извиха
брезичките.
Ситен топъл дъждец на шега ги напръска,
срамежливо отвя
есента от косите им
и прокара през тях
слънчев гребен.
Умислено,
едно облаче
чак не разбра
на ръце че го вятърът нейде изнесе
зад билото.
А небето,
изметено, изсветля
и простря над града
златножълто чергило.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
