Есенно листо
Ти си като есенно листо,
а Аз като изсъхващо дърво...
Откъсна се и падна,
замина си от моето сърце...
Докато падаше, те наблюдавах,
надявайки се да се върнеш
и отново да се закачиш за мен,
но вятърът студен те духна
и отнесе надалеч от мен...
Опитах се да му попреча, но не можех, нямах сили за това,
а само сухи клони, натежали от тъга...
Гледах как летиш надолу
към студената земя...
Протегнах се, за да те задържа,
но ти се закачи за вятъра като с крила...
Какво направих, че ме напусна Ти?!
Нима не бях достоен за твоите мечти?!
Някога ми каза, че мога Аз да те даря
със зеленина до края на твоите лета...
Иска ми се да бях по-добър в това...
Да мога да ти дам всичко на света...
Но имах само Слънце, Въздух и Луна...
Скъпа, искам да те задържа,
с радост пак да те даря!!!
Копнея да се завърне Пролетта...
От небето сега хладен дъжд заваля,
гледам как натиска те надолу
в калната земя...
Опитвам се да те подслоня,
да те предпазя от студа,
но нямам повече листа...
Ти бе само една...
Безпомощен съм и знам,
че след като си отиде,
ще съм безкрайно сам...
Видях как плахо се приземи
на мократа трева...
Чух те да прошепваш -
"Протегни стебла, избави ме от тази съдба!"
С усилие опитах, но не можах...
Не достигнах дори най-горните
стръкчета трева...
Не успях отново да те закача...
Да те докосна...
Да те прибера!!!
Гледах как изчезваш
и не можех да се примиря...
Пуснах те и не зная
дали ще мога някога
да си простя това...
Мечтая да съм с теб сега
и да целувам вехнещата ти зеленина...
Но, скъпа моя, Аз съм само плачеща върба,
която няма да има повече листа...
а Аз като изсъхващо дърво...
Откъсна се и падна,
замина си от моето сърце...
Докато падаше, те наблюдавах,
надявайки се да се върнеш
и отново да се закачиш за мен,
но вятърът студен те духна
и отнесе надалеч от мен...
Опитах се да му попреча, но не можех, нямах сили за това,
а само сухи клони, натежали от тъга...
Гледах как летиш надолу
към студената земя...
Протегнах се, за да те задържа,
но ти се закачи за вятъра като с крила...
Какво направих, че ме напусна Ти?!
Нима не бях достоен за твоите мечти?!
Някога ми каза, че мога Аз да те даря
със зеленина до края на твоите лета...
Иска ми се да бях по-добър в това...
Да мога да ти дам всичко на света...
Но имах само Слънце, Въздух и Луна...
Скъпа, искам да те задържа,
с радост пак да те даря!!!
Копнея да се завърне Пролетта...
От небето сега хладен дъжд заваля,
гледам как натиска те надолу
в калната земя...
Опитвам се да те подслоня,
да те предпазя от студа,
но нямам повече листа...
Ти бе само една...
Безпомощен съм и знам,
че след като си отиде,
ще съм безкрайно сам...
Видях как плахо се приземи
на мократа трева...
Чух те да прошепваш -
"Протегни стебла, избави ме от тази съдба!"
С усилие опитах, но не можах...
Не достигнах дори най-горните
стръкчета трева...
Не успях отново да те закача...
Да те докосна...
Да те прибера!!!
Гледах как изчезваш
и не можех да се примиря...
Пуснах те и не зная
дали ще мога някога
да си простя това...
Мечтая да съм с теб сега
и да целувам вехнещата ти зеленина...
Но, скъпа моя, Аз съм само плачеща върба,
която няма да има повече листа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиан Всички права запазени
