Есента не ти отива
Момиче мина покрай магазина.
В очите ù се гонеха ята.
Погледна го отвън. Застинала
в прозореца, целуваше се любовта.
Нехаеше момчето. Обясняваше
усмихнат на поредния клиент.
А тя си тръгна. Като че очакваше
щастливия (в съня си) хепиенд.
Очите ù отронваха листа,
преливащи в душата ù красива.
Усмихна ù се стар човек с брада
и каза: „Есента не ти отива!“
© Лакрима Всички права запазени