13.09.2007 г., 9:24

Ешафод

1.1K 0 10
Вървим през ешафода на думите и кръста си
и сгазваме дори и непоникнала тревичка!
И сякаш и душата ни се гърчи,
със същата усмивка на лицата ни!

Вървим през ешафода на новонамерената правда
и пак понасяме ужасен укор!
Светът ни стиска във прегръдка,
небето приласкава ни с милувка!!

Вървим през ешафода на страсти и неволи,
оттеглили се и от светския живот!
Но как да я спечелим милостта на Бога!?
Поглеждаме се във очите и виждаме чутия си зов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И трите стиха много ми харесаха, Мариолче.
    Но този е много силен!
    Поздрав и прегръдка от мен!
  • Труден въпрос задаваш,мила.Малко хора знаят отговора,а много го търсят.Ти също.Поздравления!!!
  • Благодаря на всички, само добрини ви желая!
    Доче, сега ти ме замисли с продължението,
    дано да не стигаме ние дотам, а само, който заслужава!!!
  • Хубав стих!Поздрав
  • "Вървим през ешафода на думите и кръста си
    и сгазваме дори и непоникнала тревичка!
    И сякаш и душата ни се гърчи"

    Горчиво е ,но трябва продължение
    на шоуто наречено живот...
    ако е нужно вместо със търпение
    да продължим със ешафод...

    Поздравления,замисли ме !!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...