26.07.2015 г., 12:06

"Еще не вечер"

578 0 7

„ЕЩЕ НЕ ВЕЧЕР!“

 

                       В памет на Владимир Висоцки

 

Китарата на Владимир разгаря

енергия, живот и огън вечен.
Акордите в душата ми повтарят
"Еще не вечер! Еще не вечер!"

 

Акордите звънят: "Не се отказвай!
Животът е борба - до смърт живей!
Вдигни глава и смело побеждавай!
Когато ти се плаче, просто пей!

 

Ела със нас в окопите, в небето,
опитай се да стигнеш до върха,
за да усетиш мястото, където
коварно дебне с леден дъх смъртта.

 

Последвай ни в обятията водни
и ще почувстваш истинския стрес.
Борба за глътка въздух там ще води,
а сламката е крехка - SOS!

 

Но окован в прегръдката на мрака,
без вяра и надежда за живот,
все пак инстинктът ще те чака
да го прегърнеш. Да направиш ход.

 

Тогава като дявол ще се бориш,
дори и да се мислиш за обречен.
Ще пее в теб Володя, ще говори:
„Еще не вечер! Еще не вечер!““
25. 07. 2015 г.
Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...