17.10.2008 г., 2:10 ч.

Еще не вечер нам, ребята! 

  Поезия
716 0 5
И Нека Седем Ветрове,
понесли вихър, студ и мраз,
развяват нашите Души.
Те ще ни служат за платна!...

И нека нашите Сърца
да бъдат верният Компас,
а нека моят разум клет
е само корабен поет...

Тъй ден и нощ пътувам с вас
насред морето от неща.
Очите са единствен Фар,
лулата - верният другар,

"Знай - курс наш - Это 'Свобода'!"...

И шхуната "лети", глисира -
по гребените - планини,
насред Морето на Всемира,

"Ах, Жить так хочется!... ЖивИ!"

Една след друга пращят шкоти
и вантите свистят във "Ми"-
минор, зловещо скърца гротът...

"Держись друг мой! Еще в живых."



п.с. Благодаря специално на Регина,
която преди време ме провокира
с таз солена тема.
Стихът се роди в отговор на творбата ѝ.

© Кирил Ценев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Динамично, устремно, смело! Браво, момко! Самият себе си!
  • Поздрави.
  • Хареса ми, особено в частта за сърцата. Само те са верния компас.
  • Интересно си смесил двата езика, но
    ако тук е "Знай - курс наш - Ето 'Свобода'!"... - руски,а според мен е, то би трябвало да е "... Это Свобода"
    и "Еще в живь!х" - Еще в живых.
    Поздрав!
  • Картинно, устремно, вихрено!
    Хареса ми, привет!
Предложения
: ??:??