Еще не вечер нам, ребята!
И Нека Седем Ветрове,
понесли вихър, студ и мраз,
развяват нашите Души.
Те ще ни служат за платна!...
И нека нашите Сърца
да бъдат верният Компас,
а нека моят разум клет
е само корабен поет...
Тъй ден и нощ пътувам с вас
насред морето от неща.
Очите са единствен Фар,
лулата - верният другар,
"Знай - курс наш - Это 'Свобода'!"...
И шхуната "лети", глисира -
по гребените - планини,
насред Морето на Всемира,
"Ах, Жить так хочется!... ЖивИ!"
Една след друга пращят шкоти
и вантите свистят във "Ми"-
минор, зловещо скърца гротът...
"Держись друг мой! Еще в живых."
п.с. Благодаря специално на Регина,
която преди време ме провокира
с таз солена тема.
Стихът се роди в отговор на творбата ѝ.
понесли вихър, студ и мраз,
развяват нашите Души.
Те ще ни служат за платна!...
И нека нашите Сърца
да бъдат верният Компас,
а нека моят разум клет
е само корабен поет...
Тъй ден и нощ пътувам с вас
насред морето от неща.
Очите са единствен Фар,
лулата - верният другар,
"Знай - курс наш - Это 'Свобода'!"...
И шхуната "лети", глисира -
по гребените - планини,
насред Морето на Всемира,
"Ах, Жить так хочется!... ЖивИ!"
Една след друга пращят шкоти
и вантите свистят във "Ми"-
минор, зловещо скърца гротът...
"Держись друг мой! Еще в живых."
п.с. Благодаря специално на Регина,
която преди време ме провокира
с таз солена тема.
Стихът се роди в отговор на творбата ѝ.
© Кирил Ценев All rights reserved.
