VasilIvanov (Vasil Ivanov)
85 611
3.10.2019 г., 14:15 ч.

Естет 

  Поезия » Хумористична
673 6 6

Часът е четири след полунощ.

Рутинна обиколка на пазача.

Езика в бравата приплъзвам с нож.

Аз, като котка, се промъквам в мрака.

 

Намирам се в сърцето на Париж,

в притихналите зали на музея

и ето я – мой блян и мой фетиш.

Не мога поглед да сваля от нея.

 

"Целувката" прекрасна на Роден...

Разтапя се душата ми корава.

Макар и нощ, за мен – най-светъл ден,

сълзите си избърсвам със ръкава.

 

А мраморът примамливо блести,

погалвам аз бедрото на жената

и в този миг оставам без мечти.

Това, навярно, е била цената.

 

Но време е да тръгвам, няма как,

че може да последват изненади

и бързо на изваяния крак

с пирон надрасквам: "Тука бях – Генади!"

© Vasil Ivanov Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има ги таквизи люде... за съжаление! Мая, чакам да ми пишеш (
  • Радвам се, че сатирата не спи. Поздравления за хубавия стих. И... пак успя да ме усмихнеш
  • Пепи ме е изпреварила... Чудесна сатира, Васко!
    (Ако ми позволиш, ще ти посоча няколко техн.неточности/ компромиса . Но не тук)
  • 😅! Благой Иванов по Колизеума!

    Поздравления!
  • Васко, Генади е дефиниция за впечатляваща мъжка всеотдайност
  • Имам една поредица
    "Тъжен хумор"
    този стих и пасва отлично!
    Вандал с културни претенции, герой на новото време...
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??