Естет
Часът е четири след полунощ.
Рутинна обиколка на пазача.
Езика в бравата приплъзвам с нож.
Аз, като котка, се промъквам в мрака.
Намирам се в сърцето на Париж,
в притихналите зали на музея
и ето я – мой блян и мой фетиш.
Не мога поглед да сваля от нея.
"Целувката" прекрасна на Роден...
Разтапя се душата ми корава.
Макар и нощ, за мен – най-светъл ден,
сълзите си избърсвам със ръкава.
А мраморът примамливо блести,
погалвам аз бедрото на жената
и в този миг оставам без мечти.
Това, навярно, е била цената.
Но време е да тръгвам, няма как,
че може да последват изненади
и бързо на изваяния крак
с пирон надрасквам: "Тука бях – Генади!"
© Vasil Ivanov All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Има ги таквизи люде... за съжаление! Мая, чакам да ми пишеш (
-
Радвам се, че сатирата не спи. Поздравления за хубавия стих. И... пак успя да ме усмихнеш
-
Пепи ме е изпреварила... Чудесна сатира, Васко!
(Ако ми позволиш, ще ти посоча няколко техн.неточности/ компромиса . Но не тук) -
😅! Благой Иванов по Колизеума!
Поздравления! -
Васко, Генади е дефиниция за впечатляваща мъжка всеотдайност
-
Имам една поредица
"Тъжен хумор"
този стих и пасва отлично!
Вандал с културни претенции, герой на новото време...
Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
