Естет
Часът е четири след полунощ.
Рутинна обиколка на пазача.
Езика в бравата приплъзвам с нож.
Аз, като котка, се промъквам в мрака.
Намирам се в сърцето на Париж,
в притихналите зали на музея
и ето я – мой блян и мой фетиш.
Не мога поглед да сваля от нея.
"Целувката" прекрасна на Роден...
Разтапя се душата ми корава.
Макар и нощ, за мен – най-светъл ден,
сълзите си избърсвам със ръкава.
А мраморът примамливо блести,
погалвам аз бедрото на жената
и в този миг оставам без мечти.
Това, навярно, е била цената.
Но време е да тръгвам, няма как,
че може да последват изненади
и бързо на изваяния крак
с пирон надрасквам: "Тука бях – Генади!"
© Vasil Ivanov All rights reserved.
