Етимология на времето
Тази сутрин часовникът
се протегна напряко
и ми сбърка посоките
между „бързам“ и „чакам“.
И разпуснах минутите
да се върнат в леглото.
А в клатушкащо лутане
ме изчака животът.
И подремна на спирката
леко сънен трамваят.
Сред косите ми спираше
муден повей на вятър.
Не препускаха релсите
към поредния пътник.
Нито хората стрелкаха
нервен поглед към пътя.
И така се разбъркаха
всички пластове време.
Само птичките бързаха
да припяват поеми.
Само тежките облаци
се разбягваха бърже,
циферблатите в обръчи
да не би да ги вържат.
И разбрах, че от чакане
няма нищо да свърши.
Че последните влакове
също водят към вкъщи.
Че е грешна подредбата.
Че ще чакам смирено
за да стигна до себе си.
За да стигнеш до мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Зарева Всички права запазени
