Етимология на времето
Тази сутрин часовникът
се протегна напряко
и ми сбърка посоките
между „бързам“ и „чакам“.
И разпуснах минутите
да се върнат в леглото.
А в клатушкащо лутане
ме изчака животът.
И подремна на спирката
леко сънен трамваят.
Сред косите ми спираше
муден повей на вятър.
Не препускаха релсите
към поредния пътник.
Нито хората стрелкаха
нервен поглед към пътя.
И така се разбъркаха
всички пластове време.
Само птичките бързаха
да припяват поеми.
Само тежките облаци
се разбягваха бърже,
циферблатите в обръчи
да не би да ги вържат.
И разбрах, че от чакане
няма нищо да свърши.
Че последните влакове
също водят към вкъщи.
Че е грешна подредбата.
Че ще чакам смирено
за да стигна до себе си.
За да стигнеш до мене.
© Мила Зарева All rights reserved.
