Ето ме!
Ето ме!
Ето ме, ето ме, тук съм отново,
тук съм отново със сълзи на очи.
Дойдох за прошка да моля,
прошка, която няма да получа.
Ето ме, тук съм отново, на прага,
студено е, отвори вратата.
С желаната прегръдка дари ме,
погали измръзналите ми ръце.
Ето ме, тук съм, отново наранена
от този, който обича сърцето.
Усмивката от лицето бавно затихва,
блясъка в очите открадна ми нощта.
Ето ме, ето ме, тук съм отново,
На прага ти, чакам края.
Пламъкът в мен угасва,
Нощта си отива, с нея и аз.
Ето ме, на прага ти останала без сили.
Тъмнината бавно ме поглъща,
отивам си със сълзи на очи,
останала без прошка и прегръдка.
Отивам си, шептейки, обичам те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ан Куха лейкова Всички права запазени
