2.09.2007 г., 19:54 ч.

Етюд 

  Поезия
855 0 12
Сивоока луна, луна среброкоса,
майко на всички светове,
погледни ме, погледни ме,
луна сивоока...
И със мъдри ръце докосни ме.
Днес си златна точка,
която съдбата постави след всичко,
наречено с моето име...
Погледни ме, погледни ме,
променящо се мълчание.
И с думи за обич докосни ме.
Утре ще си отваряща скоба, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Людмилова Всички права запазени

Предложения
: ??:??