Етюди за Любов 2
Продължение
Как хубав е светът така!
И всичко вътре и навън
през погледа на любовта
превръща се в вълшебен сън.
Със обич се отдаде цяла
на Облака - да е щастлив,
събра мечти с реалност бяла
и сътвори си свят красив.
Но Облакът е облак мрачен
и много бързо охладня,
и тя сега, в живота брачен,
истинското му лице видя.
Не оцени и за стотинка,
поднесен от съдбата дар,
и вместо мъжка половинка,
той стана пълен господар.
Дори през лятото нощта
красива е, но е и хладна,
без малка думичка добра
зъзне й душата гладна.
Но болката със любовта
макар, че заедно живее,
ще го направи с обич тя
добър и знае - ще успее.
Отминал е мигът, нали,
в живота кръпки щом лепим
и се залъгваме сами,
че можем още да летим.
Сърце, потънало в тъма -
не идва той и тихо в мрака,
седи Тополата сама
и чака, чака, чака...
Дочака го, но... носещ хлад,
поспря за малко, изсумтя,
засити грубо своя глад,
обърна се и отлетя.
Прехапа устни онемяла -
Тополата бе изумена,
дори се разтрепери цяла
и се почувства омърсена.
Не, с Облака любов не е,
отминал, захаросан миг -
с илюзии, след него е
затъкнат във гърдите вик.
Изгубиха очите цвят
и нещо в нея се взриви -
мечтите, целият й свят -
рухна - рукнаха сълзи.
Следва
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© toti Всички права запазени
