2.09.2009 г., 13:19

Евангелие за жената

780 0 2

                                              ЕВАНГЕЛИЕ   ЗА    ЖЕНАТА

 

 

Една светица бродеше по света.

Мъдрост и достолепие събираше

по стълбата на човешкото страдание.

В търпението на мравките

намираше упование,

в невинността на цветята

и в силата на капчука.

Отричаше греха

и възхваляваше плода,

дал познание.

Целеше душевни рани

и галеше детски главици.

Беше светица тая жена

и наричаше всички човеци светци.

На убиец нозете уми,

с косите си ги избърса,

оплаквайки живите мъртъвци.

Вестеше, че светът е библейският рай,

че е скрипторий, в който

пренаписваме книгата на живота.

Че за децата на Бога е вота.

 

Една светица бродеше по света...

 

Но неразбрана остана.

В ерес я обвиниха

и сред тълпа,

пияна от ярост и мъст,

вече беше сама.

 

Анатемосана и оплюта,

с корона от тръни,

я поведоха към заветния кръст,

защото гибелта е неизбежна отплата

за всяко величие.

Не помоли за милост жената,

не заплака, а промълви:

"Боже, помогни да разберат,

че грехът е измамната сянка

на вечния страх."

И погали  треперещия палач.

 

Когато със кръста я вдигнаха,

викна: "Благословено да си,

човечество, дето в женска утроба

си зряло! Предавам ти моето тяло

и нека от днес до веки веков

да пребъде Завета нов -

в едно да са Отец, Син и Дъщеря!

 

Беше светица тая жена.

 

 

                                                               Диана Загора

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...