ЕВАНГЕЛИЕ   ЗА    ЖЕНАТА

Една светица бродеше по света.

Мъдрост и достолепие събираше

по стълбата на човешкото страдание.

В търпението на мравките

намираше упование,

в невинността на цветята

и в силата на капчука.

Отричаше греха

и възхваляваше плода,

дал познание.

Целеше душевни рани

и галеше детски главици.

Беше светица тая жена

и наричаше всички човеци светци.

На убиец нозете уми,

с косите си ги избърса,

оплаквайки живите мъртъвци.

Вестеше, че светът е библейският рай,

че е скрипторий, в който

пренаписваме книгата на живота.

Че за децата на Бога е вота.

Една светица бродеше по света...

Но неразбрана остана.

В ерес я обвиниха

и сред тълпа,

пияна от ярост и мъст,

вече беше сама.

Анатемосана и оплюта,

с корона от тръни,

я поведоха към заветния кръст,

защото гибелта е неизбежна отплата

за всяко величие.

Не помоли за милост жената,

не заплака, а промълви:

"Боже, помогни да разберат,

че грехът е измамната сянка

на вечния страх."

И погали  треперещия палач.

Когато със кръста я вдигнаха,

викна: "Благословено да си,

човечество, дето в женска утроба

си зряло! Предавам ти моето тяло

и нека от днес до веки веков

да пребъде Завета нов -

в едно да са Отец, Син и Дъщеря!

Беше светица тая жена.

                                                               Диана Загора