Yuri (Yuri Yovev)
665 8558
12.01.2018 г., 12:21 ч.

Еволюция 

  Поезия » Хумористична
558 0 6

 Минаха години... кризи,

 в славни битки и борба.

 Бях из всичките пандизи –

 тежка участ – зла съдба!

 Станах хитър и порочен,

 лъжех, мамех и крадях,

 но Еволюцията почна,

 и честно малко заживях.

 С най-кирливите ми ризи

 влязох в партия – на щат,

 а с достатъчно мангизи

 станах бляскав депутат.

 Парламентът ме облече

 с вратовръзка и костюм,

 на народа бях обречен

 и не вдигах много шум.

 Там на дървената банка

 станах истински лъжец,

 ходех с гордата осанка

 на мошенник и крадец.

 Можех винаги да взимам

 и най-законно да крада,

 само трябваше да имам

 пая с кой да разделя.

 Сума ти пари задигнах –

 съвестта ми беше чиста,

 пробваха да ме издигнат

 и за вътрешен министър.

 Чак тогава се изплаших –

 но разберете ме бе хора,

 как другарите апаши,

 да ги вкарвам във затвора?

 Как да кажа: – Хора бдете,

 по баири..., по полянки!

 Как да кажа: – Не крадете,

 там от дървените банки!

 Направете ме министър

 на наука..., на просвета,

 съвеста ми да е чиста

 с депутатските кюфтета.

 Ако може на транспорта,

 на народната култура,

 става даже и на спорта,

 за да сме със физкултура!

 Най-добре е днес да стана

 шеф и премиер на всички –

 Във страната ни осрана

 трупат се добри парички!

 Искам да ги разпределям,

 да се къпем в дивиденти,

 куп бакшиши да отделям

 за предизборни моменти.

 Да гася навред пожари

 и да спирам гладни стачки.

 Да раздавам хонорари

 и да трупам тлъсти пачки.

 Да ме нарекат – Спасител,

 на народа – гладен, беден!

 Да съм вечен осветител,

 във тунела непрогледен!

© Yuri Yovev Всички права запазени

Юри Йовев

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако не беше истина, би било смешно! Смях през сълзи... Хубава сатира! Харесах.
  • Ето това е простата истина. Която ще оцелее дни, месеци, години, векове, хилядолетия. Добре, че ние не можем да оцелеем толкова, че иначе "жална ни майка" от най-мръсната дума в българския език - "политик".
  • Ани, аз пък подозирам, че ме разбираш много добре!
  • Подозирам, че мотото на твоя лирически е:
    Малко е да светя като крушка,
    по-добре да стана аз звезда.
    Няма угасване, някакви си там засенчващи облачета са просто временно явление.
    Поздрав!
  • Маргарита фен съм ти и на творчеството, а и на коментарите!
  • Юри! Да се смея ли, да плача ли. Мошеник със съвест е твоят герой. Как да праща в затвора аверите той? Инак - сменя си ризите! Честно дели! Няма общо с капризите! Има си право, нали?! От друга страна.... Голата истина! Имаме такива депутати. Та? Е! В едно съм сигурна! Много ми хареса!
Предложения
: ??:??