27.04.2023 г., 19:39  

Еволюция

411 0 0

               Еволюция 

 

Мъж сякаш във витрина взира се,

на възраст средна, с бастун, без очи.

Уж тъмно е за него всичко наоколо,

а вижда той и през затворени врати.

 

Във стая между четири стени лежи

човек без ръце и  долни крайници,

но със силата на своята мисъл лети,

така за него вече  няма граници.

 

Красив ум някои хора наричат го,

той сякаш е със сили прекомерни.

Така и самият Хокинг заключава:

Черните дупки не са точно черни.

 

Жена млада, прикована в системи,

апаратът дни последни отброява,

а за хората, които губят нея мисли

и човекът тя до себе си спасява.

 

Днес деца индиго на Земята има,

които не усещаме и не разбираме,

но човешки същества сме земни

и още през годините еволюираме.

 

Времето бавно и трайно променя,

променя се и нашата потребност.

Важна е вече не физическата сила,

а силата на нашия ум и душевност.

 

Времето сякаш изтрива чертите ни,

трайно променя нашата външност.

Без значение е това за Вселената,

най-важна е човешката ни същност.

 

27 април 2023г., гр.В.Търново

Стела Русева

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...