27.04.2023 г., 19:39 ч.  

Еволюция 

  Поезия
207 0 0

               Еволюция 

 

Мъж сякаш във витрина взира се,

на възраст средна, с бастун, без очи.

Уж тъмно е за него всичко наоколо,

а вижда той и през затворени врати.

 

Във стая между четири стени лежи

човек без ръце и  долни крайници,

но със силата на своята мисъл лети,

така за него вече  няма граници.

 

Красив ум някои хора наричат го,

той сякаш е със сили прекомерни.

Така и самият Хокинг заключава:

Черните дупки не са точно черни.

 

Жена млада, прикована в системи,

апаратът дни последни отброява,

а за хората, които губят нея мисли

и човекът тя до себе си спасява.

 

Днес деца индиго на Земята има,

които не усещаме и не разбираме,

но човешки същества сме земни

и още през годините еволюираме.

 

Времето бавно и трайно променя,

променя се и нашата потребност.

Важна е вече не физическата сила,

а силата на нашия ум и душевност.

 

Времето сякаш изтрива чертите ни,

трайно променя нашата външност.

Без значение е това за Вселената,

най-важна е човешката ни същност.

 

27 април 2023г., гр.В.Търново

Стела Русева

 

© Стела Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??