27 abr 2023, 19:39  

Еволюция

  Poesía
413 0 0

               Еволюция 

 

Мъж сякаш във витрина взира се,

на възраст средна, с бастун, без очи.

Уж тъмно е за него всичко наоколо,

а вижда той и през затворени врати.

 

Във стая между четири стени лежи

човек без ръце и  долни крайници,

но със силата на своята мисъл лети,

така за него вече  няма граници.

 

Красив ум някои хора наричат го,

той сякаш е със сили прекомерни.

Така и самият Хокинг заключава:

Черните дупки не са точно черни.

 

Жена млада, прикована в системи,

апаратът дни последни отброява,

а за хората, които губят нея мисли

и човекът тя до себе си спасява.

 

Днес деца индиго на Земята има,

които не усещаме и не разбираме,

но човешки същества сме земни

и още през годините еволюираме.

 

Времето бавно и трайно променя,

променя се и нашата потребност.

Важна е вече не физическата сила,

а силата на нашия ум и душевност.

 

Времето сякаш изтрива чертите ни,

трайно променя нашата външност.

Без значение е това за Вселената,

най-важна е човешката ни същност.

 

27 април 2023г., гр.В.Търново

Стела Русева

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...