30.08.2023 г., 16:38

Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ - гр. Пазарджик

550 0 0

Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ - гр. Пазарджик, първоначално се наричаше „Немска езикова гимназия Бертолт Брехт“. До 1976г. занятията се провеждаха в сградата на начално училище „Отец Паисий“ - така наречената „Стара немска гимназия“. След това, а и понастоящем - в новата сграда, и с настоящото си име, и с преподаване на няколко езика. 

 

Старата Немска! -

Благословена,

мила и свидна,

и съкровена!

 

Първите стъпки

тя! ни усѐти -

с първокърмѝлни

нейни завѐти!

 

Първопрохо̀дно

всеки се с нея

сля и възкликна:

„Благоговея!“

 

Времето сетне

от нас отне я,

но обичта ѝ

всеки поде я!

 

В новата Немска

се потопихме

с устрем - по-мощен,

и изкласѝхме!

 

За да творим

свят прелюбим,

свят съвършен,

висш и нетлен!

 

....................................................

 

Хвала̀ теб, Немска! -

Първосвещена,

искрица първа

и в нас - вселенна!

 

Блазѐ вам, Немски! -

Стара и Нова! -

Че всяка блика

и обетова!

 

-----------------------------------------------------------------

 

Тази рима е провокирана от

нашия съученик Димитър Коцев - бате Спешъл,

за което му благодаря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...