dilian (Диман Диманов)
4 0
22.07.2013 г., 13:22 ч.

* * * 

  Поезия
492 0 4

Чаши недопито старо вино...

маса недовършен пасианс...

отблясъци на гаснеща камина

и нотни листове на позабравен валс.

 

Тя стоеше там, до тъмния роял,

обляла във сълзи очи красиви,

а в ъгъла до белия таван

щурецът беше спрял дори да свири.

 

И само вятърът целуваше звезди,

но те не му отвръщаха с целувка.

Гледаха, мълчаха и... дори

лекичко примигваха от мъка.

 

А върху клавишите на стария роял

все капеха горещите сълзи.

В сърцето ù обвито във печал

сонатата на мъката звучи.

 

Красиви, нежни бели пръсти

докосваха клавишите едвам,

сълзите в ноти се превръщаха,

красиво... но и тъжно като в храм.

 

И в миг просторът се изпълни

с божествени акорди на тъга.

Тъй както славей би изпълнил,

последната си песен пред смъртта.

 

Две чувствени и нежни малки устни

във чашата с вино се потопиха,

трепереща ръка където пусна,

две прахчета и... всичко в миг утихна.

 

Навън звездите избледняха,

стопиха се като роса

и... нежни пръсти се сковаха,

в очите гледаше смъртта.

 

Ала и днес когато вечер

със сълзи пълнят се очи.

Там от звездите... отдалече

сонатата на мъката звучи.

 

 

 

 

 

© Диман Диманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??