QoS (Куин ъф Сароу)
26 35
29.08.2008 г., 14:18 ч.

* * * 

  Поезия » Бели стихове
794 0 3

Понякога

ми се иска да изкрещя

за това

какво е времето вътре в мен,

но някак твоят ден

минава все покрай мен.

 

Истинска

ще бъда с теб,

но не сега.

Не можеш ти да разбереш,

нито времето да спреш -

по-добре си иди!

 

Докосваш ме,

а всичко все така далечно е.

Пак си неразбран

и пак оставаш сам...

както и аз.

 

Уж сме двама,

а сами,

все в различни посоки,

вече нашите стрелки

са на различни циферблати.

 

Иска ми се да

бъда истинска,

но не така.

Не можеш да разбереш

или времето да спреш...

А сега...

най-добре си иди.

© Куин ъф Сароу Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докосваш ме,
    а всичко все така далечно е.
    Пак си неразбран
    и пак оставаш сам...
    както и аз.

    Много тъжна истина! Но истинска! По-добре сам, но не самотен!!! Харесва ми!
  • Емоционално... много ми хареса, браво, мила!
  • "Иска ми се да
    бъда истинска,
    но не така."

    А не си ли истинска дори и без него? Не тъгувай!
Предложения
: ??:??