* * *
Понякога
ми се иска да изкрещя
за това
какво е времето вътре в мен,
но някак твоят ден
минава все покрай мен.
Истинска
ще бъда с теб,
но не сега.
Не можеш ти да разбереш,
нито времето да спреш -
по-добре си иди!
Докосваш ме,
а всичко все така далечно е.
Пак си неразбран
и пак оставаш сам...
както и аз.
Уж сме двама,
а сами,
все в различни посоки,
вече нашите стрелки
са на различни циферблати.
Иска ми се да
бъда истинска,
но не така.
Не можеш да разбереш
или времето да спреш...
А сега...
най-добре си иди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Куин ъф Сароу Всички права запазени
