19.03.2018 г., 11:43 ч.

Facebook 

  Поезия » Хумористична
653 2 1

 

Фейсбук – този виртуален свят, 
как пък точно в него се заврях!
Гледам, пиша по стената, 
с всяка клюка запозната. 

 

Лайквам, после коментирам 
и сърфирам и сърфирам... 
Някой яхнал е метлата, 
друг – показал си рогата. 

 

После пък сърца съзирам, 
тук любов ли подозирам!?
Всичко има в тоя виртуал, 
сякаш съм във сериал...

 

Някой пише ми във чата, 
даже бръмна ми главата. 
Публикувам, вегетирам, 
после лайкове събирам. 

 

А часовникът тиктака 
и поканя ме в кревата...
Цяла нощ във фейса пак висях, 
сутринта за работата закъснях.

 

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Влади!
    Написах стиха с доза ирония, но и аз доста често се улавям, че ставам зависима от този виртуален свят.
Предложения
: ??:??