Фейсбук – този виртуален свят,
как пък точно в него се заврях!
Гледам, пиша по стената,
с всяка клюка запозната.
Лайквам, после коментирам
и сърфирам и сърфирам...
Някой яхнал е метлата,
друг – показал си рогата.
После пък сърца съзирам,
тук любов ли подозирам!?
Всичко има в тоя виртуал,
сякаш съм във сериал...
Някой пише ми във чата,
даже бръмна ми главата.
Публикувам, вегетирам,
после лайкове събирам.
А часовникът тиктака
и поканя ме в кревата...
Цяла нощ във фейса пак висях,
сутринта за работата закъснях.
© Пламена Владимирова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления от мен, Пламена! Хареса ми много, макар че Фейсбук наистина може да те пристрасти и да развие своего рода зависимост.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Написах стиха с доза ирония, но и аз доста често се улавям, че ставам зависима от този виртуален свят.