19.03.2018 г., 11:43

Facebook

1K 2 1

 

Фейсбук – този виртуален свят, 
как пък точно в него се заврях!
Гледам, пиша по стената, 
с всяка клюка запозната. 

 

Лайквам, после коментирам 
и сърфирам и сърфирам... 
Някой яхнал е метлата, 
друг – показал си рогата. 

 

После пък сърца съзирам, 
тук любов ли подозирам!?
Всичко има в тоя виртуал, 
сякаш съм във сериал...

 

Някой пише ми във чата, 
даже бръмна ми главата. 
Публикувам, вегетирам, 
после лайкове събирам. 

 

А часовникът тиктака 
и поканя ме в кревата...
Цяла нощ във фейса пак висях, 
сутринта за работата закъснях.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Влади!
    Написах стиха с доза ирония, но и аз доста често се улавям, че ставам зависима от този виртуален свят.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...