Фадо
Слънцето огрява бяла хасиенда,
тих китарен звън облича тишината.
Птича песен приглася ù в Соната,
написана от Вятъра и Самотата.
Сплели пенливи ръце вълните в прибоя
танцуват Фадо и мълвят, и шептят:
- Една Тишина... Една Самота...
Една разпиляна мечта отлетя...
Безмълвно небето пророни солени сълзи:
- Къде е момчето, разбило кристални мечти?
- С хартиено корабче любовта отпътува. -
отвърна морето и затанцува.
Бисерни миди нанизи нижат -
парчета надежди и мили копнежи.
Облаче бяло сърце нарисува,
но мигом стопи се, в простора отплува.
Китарен звън облича Тишината.
Струните настройва само Съдбата.
- Как се танцува Фадо ли? Не зная.
Попитайте Вятъра и Самотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Вангелова Всички права запазени
