Когато думите не стигат,
за да нарисуват себе си,
а ползват все клишета.
Когато спомените се изтриват,
особено красивите в нерадостните
пориви на битието.
Когато всяка глътка въздух
се ражда с мисълта, че е
поредна, а драмата препуска
неистово последна.
Когато истините са безкрайно
неусетни пред устремите
за победа... когато и където
ще сме други...
Ще се покориме на сюжета!
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени