16.01.2018 г., 23:37

Фалш

827 0 0

Свят в поквара,

свят - пари.

Красотата скъпо се продава.

Любовта горчи

и чашата ни натежава.

Пълен океан с планктон.

А ние се мислим за грамотни

и пеем тъпи песни в тон.

Пишем стихове самотни

и живеем в стон.

Лицемерие до шия.

Глупци ти казват: "Не така!"...

Вървиш надменно вдигнал шия 

и потъваш в тъмнина.

Тишината,  казваш,  плаши?

Тогава говори!

Говори, за да отключиш всичко,

което ти тежи.

 

ГЕРГАНА ОСКАР

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Чолакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...