Докога ще крием своята същност,
за какво са ни тези лъжливи маски,
кога ще разкрием кои сме всъщност,
защо използваме измамни и ненужни лакски?!

Навсякъде блуждае ирония и сарказъм,
задушавам се от простотия и двуличие.
От тези лица получавам нервен спазъм,
а трябва да чувствам безразличие!

Всеки играе собствена роля в своята игра,
всеки от GAME OVER се страхува...
Всеки по един или друг начин някой изигра,
всеки за нещо неструващо се изтъргува!

Изиграваме своя сценарий от А до Я,
зад кулисите някак си сменяме своите лица.
А героинята коя ли е лошата, коя?
След всяка преструвка и фалш опразват се тези сърца...

И аз, и ти, и те ще си останем актьори,
ще сме изпаренията на този свят заблуден.
В нашите потайни и скрити затвори,
ще бъде човекът сам и от себе си победен!