30.08.2007 г., 23:54

Фалшива целувка

990 0 2
Умирам бавно,
тъжно е нали?
Страдам тихо,
плашещо дори.

Обичам те!Крещях сама,
в стая със безброй врати.
Но защо?Защо ключа ти не намери?
Защо остави ме сама?

Небето срина се и ме погълна
във безкрайна самота.

Но аз те моля
   затвори очи!
Затвори ги и ме прегърни
после отвори ги и ме целуни!

Тогава ме изчакай миг,
    а после два.
Изчакай, за да кажа сбогом,
за да изкрещя в нощта,
   че беше ти за мен игра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лия Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...