30 ago 2007, 23:54

Фалшива целувка

  Poesía
997 0 2
Умирам бавно,
тъжно е нали?
Страдам тихо,
плашещо дори.

Обичам те!Крещях сама,
в стая със безброй врати.
Но защо?Защо ключа ти не намери?
Защо остави ме сама?

Небето срина се и ме погълна
във безкрайна самота.

Но аз те моля
   затвори очи!
Затвори ги и ме прегърни
после отвори ги и ме целуни!

Тогава ме изчакай миг,
    а после два.
Изчакай, за да кажа сбогом,
за да изкрещя в нощта,
   че беше ти за мен игра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лия Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...