12.03.2006 г., 23:37

ФАНТАСТИЧНА СИМФОНИЯ

2.2K 0 6

  ФАНТАСТИЧНА   СИМФОНИЯ

 

 

Запознах се с красавица. Една жена.

Видение на мисълта!  Желана!

Очаквах да я чуя след ден-два,

почаках седмица... и месец мина,

ето настъпва вече пролетта!

 

Стремежът ми да съм и аз желан-

остана! Но... във действителност-

НЕ съм желан! Каква ирония..,

кова си уж Съдбата с упоритост,

бия - блъскам като в агония с чука,

а сякаш свиря на Берлиоз в симфония!

 

В "Нощта на САБАТ " четири фагота,

като същински вещици политат,

стенещи - пищящи търсят ми душата!

Цигулките със "пицикато" им помагат,

и бясна оживялата гора празнува САБАТ!

 

В тъмното натисната и удушена е Луната.

Нощта е в дрипи... и е цялата в кръв!

С младата Зора три дявола се гаврят.

Прострян надълго, лежи заклан Денят.

А долу в Янтра... удавеният Изгрев плува.

 

Във "Вакханалията" дива, съзирам аз

желаната от мен жена! По главата ú

вместо коса... пълзяха гущери и змии!

Тeлóто ú блести в розово до млечно бяло,

лицето ú мечта -  побъркваща от красота!

 

На коленé си паднах със молитвени ръце,

помолих БОГ!  "– Дай ми Сила за да успея! "

Така стоях, в лицето съскаше ми пепелянка,

полазиха ме паяци и хапеха оси и скорпиони...

Разпадаха ми се месата от телóто и... болеше!

 

Но в миг утихна всичко! Разкаяните облаци...

размърдаха се,  направиха местó в небето!

Блесна светкавица в жълто, синьо и червено!

Тресна гръм! Шамар плющеше от небитието!

В адски огън горяха вещици, цигулки и фаготи...

 

Душата си в шепи сбирах на колéне. Във калта

заплаках пред дъжда. Спасен бях с Божа воля!

Потърсих със очите си жената, от мен желана...

ТЯ стоеше с празен поглед блуждаещ в калта,

а в краката ми се точеше, съвестта ú разпиляна.

 

Посегнах с ръка да я погаля! Исках сила да ú дам!

Тя пръсна се на прах, един мираж - благоуханен!

Прашинките кръжаха с вятъра, политнали навред!

И въздуха ухаеше.., изпълни се със дъх на рози!

Подивяли рози, събирани от билото на Царевец.

 

 

.   .   .

Ivaylo  Atanassov

12.03.2006 (3.45 h)

Senftenberg - Germany

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • почти като оперна режисура 1а
  • Поздравления!
  • "В тъмното натисната и удушена е Луната.
    Нощта е в дрипи... и е цялата в кръв!
    С младата Зора три дявола се гаврят.
    Прострян надълго, лежи заклан Денят.
    А долу в Янтра... удавеният Изгрев плува."

    БРАВО!!! ПЕРФЕКТЕН СТИХ!!! Сътворен от силен мъж!



  • Ивайло,написал си нещо много ,много силно!Когато казах,че можеш това имах впредвид.Но е много противоречиво,можеше и повече и с по-малко думи,а на Царевец няма диви рози,освен мен/шегувам се .разбира се/
    Радвам ти се истински!Поздравления!
  • не пиши в рима,човече!иначе е хубаво като случка.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...