ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)
71 423
12.03.2006 г., 23:37 ч.

ФАНТАСТИЧНА СИМФОНИЯ 

  Поезия
1985 0 6

  ФАНТАСТИЧНА   СИМФОНИЯ

 

 

Запознах се с красавица. Една жена.

Видение на мисълта!  Желана!

Очаквах да я чуя след ден-два,

почаках седмица... и месец мина,

ето настъпва вече пролетта!

 

Стремежът ми да съм и аз желан-

остана! Но... във действителност-

НЕ съм желан! Каква ирония..,

кова си уж Съдбата с упоритост,

бия - блъскам като в агония с чука,

а сякаш свиря на Берлиоз в симфония!

 

В "Нощта на САБАТ " четири фагота,

като същински вещици политат,

стенещи - пищящи търсят ми душата!

Цигулките със "пицикато" им помагат,

и бясна оживялата гора празнува САБАТ!

 

В тъмното натисната и удушена е Луната.

Нощта е в дрипи... и е цялата в кръв!

С младата Зора три дявола се гаврят.

Прострян надълго, лежи заклан Денят.

А долу в Янтра... удавеният Изгрев плува.

 

Във "Вакханалията" дива, съзирам аз

желаната от мен жена! По главата ú

вместо коса... пълзяха гущери и змии!

Тeлóто ú блести в розово до млечно бяло,

лицето ú мечта -  побъркваща от красота!

 

На коленé си паднах със молитвени ръце,

помолих БОГ!  "– Дай ми Сила за да успея! "

Така стоях, в лицето съскаше ми пепелянка,

полазиха ме паяци и хапеха оси и скорпиони...

Разпадаха ми се месата от телóто и... болеше!

 

Но в миг утихна всичко! Разкаяните облаци...

размърдаха се,  направиха местó в небето!

Блесна светкавица в жълто, синьо и червено!

Тресна гръм! Шамар плющеше от небитието!

В адски огън горяха вещици, цигулки и фаготи...

 

Душата си в шепи сбирах на колéне. Във калта

заплаках пред дъжда. Спасен бях с Божа воля!

Потърсих със очите си жената, от мен желана...

ТЯ стоеше с празен поглед блуждаещ в калта,

а в краката ми се точеше, съвестта ú разпиляна.

 

Посегнах с ръка да я погаля! Исках сила да ú дам!

Тя пръсна се на прах, един мираж - благоуханен!

Прашинките кръжаха с вятъра, политнали навред!

И въздуха ухаеше.., изпълни се със дъх на рози!

Подивяли рози, събирани от билото на Царевец.

 

 

.   .   .

Ivaylo  Atanassov

12.03.2006 (3.45 h)

Senftenberg - Germany

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • почти като оперна режисура 1а
  • Поздравления!
  • "В тъмното натисната и удушена е Луната.
    Нощта е в дрипи... и е цялата в кръв!
    С младата Зора три дявола се гаврят.
    Прострян надълго, лежи заклан Денят.
    А долу в Янтра... удавеният Изгрев плува."

    БРАВО!!! ПЕРФЕКТЕН СТИХ!!! Сътворен от силен мъж!



  • Ивайло,написал си нещо много ,много силно!Когато казах,че можеш това имах впредвид.Но е много противоречиво,можеше и повече и с по-малко думи,а на Царевец няма диви рози,освен мен/шегувам се .разбира се/
    Радвам ти се истински!Поздравления!
  • не пиши в рима,човече!иначе е хубаво като случка.
  • СИМФОНИЯ!!!
Предложения
: ??:??