ФАНТАСТИЧНА СИМФОНИЯ
ФАНТАСТИЧНА СИМФОНИЯ
Запознах се с красавица. Една жена.
Видение на мисълта! Желана!
Очаквах да я чуя след ден-два,
почаках седмица... и месец мина,
ето настъпва вече пролетта!
Стремежът ми да съм и аз желан-
остана! Но... във действителност-
НЕ съм желан! Каква ирония..,
кова си уж Съдбата с упоритост,
бия - блъскам като в агония с чука,
а сякаш свиря на Берлиоз в симфония!
В "Нощта на САБАТ " четири фагота,
като същински вещици политат,
стенещи - пищящи търсят ми душата!
Цигулките със "пицикато" им помагат,
и бясна оживялата гора празнува САБАТ!
В тъмното натисната и удушена е Луната.
Нощта е в дрипи... и е цялата в кръв!
С младата Зора три дявола се гаврят.
Прострян надълго, лежи заклан Денят.
А долу в Янтра... удавеният Изгрев плува.
Във "Вакханалията" дива, съзирам аз
желаната от мен жена! По главата ú
вместо коса... пълзяха гущери и змии!
Тeлóто ú блести в розово до млечно бяло,
лицето ú мечта - побъркваща от красота!
На коленé си паднах със молитвени ръце,
помолих БОГ! "– Дай ми Сила за да успея! "
Така стоях, в лицето съскаше ми пепелянка,
полазиха ме паяци и хапеха оси и скорпиони...
Разпадаха ми се месата от телóто и... болеше!
Но в миг утихна всичко! Разкаяните облаци...
размърдаха се, направиха местó в небето!
Блесна светкавица в жълто, синьо и червено!
Тресна гръм! Шамар плющеше от небитието!
В адски огън горяха вещици, цигулки и фаготи...
Душата си в шепи сбирах на колéне. Във калта
заплаках пред дъжда. Спасен бях с Божа воля!
Потърсих със очите си жената, от мен желана...
ТЯ стоеше с празен поглед блуждаещ в калта,
а в краката ми се точеше, съвестта ú разпиляна.
Посегнах с ръка да я погаля! Исках сила да ú дам!
Тя пръсна се на прах, един мираж - благоуханен!
Прашинките кръжаха с вятъра, политнали навред!
И въздуха ухаеше.., изпълни се със дъх на рози!
Подивяли рози, събирани от билото на Царевец.
. . .
Ivaylo Atanassov
12.03.2006 (3.45 h)
Senftenberg - Germany
© Ивайло Атанасов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
почти като оперна режисура 1а
-
Поздравления!
-
"В тъмното натисната и удушена е Луната.
Нощта е в дрипи... и е цялата в кръв!
С младата Зора три дявола се гаврят.
Прострян надълго, лежи заклан Денят.
А долу в Янтра... удавеният Изгрев плува."
БРАВО!!! ПЕРФЕКТЕН СТИХ!!! Сътворен от силен мъж!
-
Ивайло,написал си нещо много ,много силно!Когато казах,че можеш това имах впредвид.Но е много противоречиво,можеше и повече и с по-малко думи,а на Царевец няма диви рози,освен мен
/шегувам се .разбира се/
Радвам ти се истински!Поздравления! -
не пиши в рима,човече!иначе е хубаво като случка.
-
СИМФОНИЯ!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
