Фантазии в мъглата
674
0
0
Вървя по улицата, а навън мъглата
надвиснала е, като мокро одеяло.
Сив змей погълнал е зората
и сякаш времето е спряло.
Прозират фаровете на колите
като припламващи в мрака очи,
зад които звяр незнаен скрит е,
облизващ с хладна стръв зъби.
Като че част си от легендата,
която ще разказват утре хората -
за рицаря, преборил се със демона,
надвивайки във себе си умората.
Но приказката ти ще свърши,
когато вдигне се мъглата
и утрото отново ще е същото,
тъй както всяко друго утро по земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Николова Всички права запазени
