Вървя по улицата, а навън мъглата

надвиснала е, като мокро одеяло.

Сив змей погълнал е зората

и сякаш времето е спряло.

Прозират фаровете на колите

като припламващи в мрака очи,

зад които звяр незнаен скрит е,

облизващ с хладна стръв зъби.

Като че част си от легендата,

която ще разказват утре хората -

за рицаря, преборил се със демона,

надвивайки във себе си умората.

Но приказката ти ще свърши,

когато вдигне се мъглата

и утрото отново ще е същото,

тъй както всяко друго утро по земята.