Фарът самотен свети в морето

вълните се плискат и тихо нашепват

–Този фар е великан‚ с времето

превърнал се е в старец побелял.

Дали изпитва самота?

Има ли си той душа?

Величествен и мълчалив е

в тишината на нощта

не говори‚ само пръска светлина

тя – е негова душа‚ светеща като луна.

Сребърни чайки кръжат край фара

дом за тях е той‚ приютили са се в него‚

а подводните скали са негови

стражи добри.

Лодка към него приближава

силно той я осветява‚

не е самотник фарът познат

има свой верен другар‚ стария рибар.

Рибарят лодката връзва‚

с поглед фара обгръща

много бури заедно са преживели‚

заедно с годините са остарели.

Въздишат двама във нощта‚

гори лулата на рибаря и

спомени в душите им навява.