Jan 14, 2015, 7:47 PM

Фар в морето

  Poetry
639 0 0

Фарът самотен свети в морето

вълните се плискат и тихо нашепват

–Този фар е великан‚ с времето

превърнал се е в старец побелял.

Дали изпитва самота?

Има ли си той душа?

 

Величествен и мълчалив е

в тишината на нощта

не говори‚ само пръска светлина

тя – е негова душа‚ светеща като луна.

 

Сребърни чайки кръжат край фара

дом за тях е той‚ приютили са се в него‚

а подводните скали са негови

стражи добри.

 

Лодка към него приближава

силно той я осветява‚

не е самотник фарът познат

има свой верен другар‚ стария рибар.

 

Рибарят лодката връзва‚

с поглед фара обгръща

много бури заедно са преживели‚

заедно с годините са остарели.

 

Въздишат двама във нощта‚

гори лулата на рибаря и

спомени в душите им навява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Маслинкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...