Фарът самотен свети в морето
вълните се плискат и тихо нашепват
–Този фар е великан‚ с времето
превърнал се е в старец побелял.
Дали изпитва самота?
Има ли си той душа?
Величествен и мълчалив е
в тишината на нощта
не говори‚ само пръска светлина
тя – е негова душа‚ светеща като луна.
Сребърни чайки кръжат край фара
дом за тях е той‚ приютили са се в него‚
а подводните скали са негови
стражи добри.
Лодка към него приближава
силно той я осветява‚
не е самотник фарът познат
има свой верен другар‚ стария рибар.
Рибарят лодката връзва‚
с поглед фара обгръща
много бури заедно са преживели‚
заедно с годините са остарели.
Въздишат двама във нощта‚
гори лулата на рибаря и
спомени в душите им навява.
© Екатерина Маслинкова All rights reserved.