Фата Моргана

20.01.2008 г., 14:54 ч.

Поезия » Бели стихове

943 0 2

Фата Моргана

Появяваш се пред мен реален,

а след миг изчезваш зад някоя златиста дюна.

Разпада се внезапно, ала теб те няма вече.

Контролираш всички малки песъчинки

и те послушно образуват твоя образ,

за да останеш незабележим зад тях.

Навярно някой друг от другаде те гледа,

а ти изчезваш някъде край мен.

Гъвкав си като водата

и се появяваш по-рядко и от нея.

Лукав мираж, подвеждащ сред убийствените амплитуди.

Мираж с корона -

за чуждите пустини си просто мираж,

за моята - безпрекословен покровител,

а всъщност - полунесъществуващ...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.