20.01.2008 г., 14:54

Фата Моргана

1.3K 0 2
 

Фата Моргана

Появяваш се пред мен реален,

а след миг изчезваш зад някоя златиста дюна.

Разпада се внезапно, ала теб те няма вече.

Контролираш всички малки песъчинки

и те послушно образуват твоя образ,

за да останеш незабележим зад тях.

Навярно някой друг от другаде те гледа,

а ти изчезваш някъде край мен.

Гъвкав си като водата

и се появяваш по-рядко и от нея.

Лукав мираж, подвеждащ сред убийствените амплитуди.

Мираж с корона -

за чуждите пустини си просто мираж,

за моята - безпрекословен покровител,

а всъщност - полунесъществуващ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...