Животът на прозрачните души.
Минало и бъдеще слети във едно,
за да разкрият на едно сърце
кое е неговото най-добро.

Любов и още нещо.
Тъга и смях в едно.
Носталгия по старо нещо
и радостта от новото.

Правиш крачка към различното,
но пак си е типичното.
Бягството от еднообразието
намира изхода във старото...

Добре познатото
до кръв се впива във сърцето.
Разкъсва те, но пак се тласкаш,
както вълната на морето.

"Обичам те" ти казваш, но не е за сефте...
за сетен път го чува разбитото сърце.
И тръпне пак в очакване за новата си среща
и даже спомените не ще пречупят му стремежа...

Че както плакало е и проклинало - фаталния ви ден.
Сега, само избира теб... ФАТАЛНИЯТ ЗА МЕН.