Две съдби на пътя срещнах,
нелепо тръгнали от този свят.
Навярно станала е грешка.
Ан и Ангел - легнали са в прах.
И скитат се сега по пътя
душите им да дирят брод.
На близките света се срутил.
Как?! След грешка, непредвиден ход.
Една сърна по път ги срещна.
Показва изхода - натам.
Те влюбени след първа среща,
търсят нейде Божи храм.
А там, в тревите... обеца остана.
Вечен спомен е за нас от Ана!
© Виолета Всички права запазени
Благодаря ви за прочита.