... И какво като сме тъжни...?
Значи имаме сърца.
Вечно нещо скрито търсим.
Сякаш... още сме деца.
Тишината ни обича.
В нас отправила е взор.
Думите – сами се стичат.
Вън – прераждат се – в порой.
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!