... коледа е
Не танцувах с живота,
беше с маска-лъжлива принцеса.
Любовта пък случаино ме срещна,
облечена и с грим на жрица.
Очите ми останаха слепи,
душата всичко в себе си трупаше.
Звездите ми даваха знаци,
но мозъкът ми не ги асимилираше.
... сега съм едно бездомно котенце,
гушни ме и ще замъркам.
С нокти остри и меки лапички
душата ти ще разнищвам.
Сърце търся дом да ми е,
кръвта да ми е камина.
По чужди врати знам, че драскам
но вцепенява навън студа
... коледа е.
https://www.vbox7.com/play:9a3f3bf3
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
