Преди плачех, когато ме отблъскваше,
преди плачех, когато ме нараняваше,
преди в главата ми изникваше лицето ти,
само, когато чуех името ти.
Преди ти значеше всичко за мен,
преди живеех, за да те виждам ден след ден.
Преди не можех да заспивам от радост,
когато ме беше прегърнал през деня.
Преди беше животът ми,
изпълнен с мъка, сълзи, щастие и смях.
Сега и аз не знам,
страх ме е, че те забравям,
Не искам да те забравя…
Помощ!
© Красимира Кръстева Всички права запазени