28.01.2007 г., 13:17

* * *

805 0 0

Преди  плачех, когато ме отблъскваше,

преди плачех, когато ме нараняваше,

преди в главата ми изникваше лицето ти,

само, когато чуех името ти.

Преди ти значеше всичко за мен,

преди живеех, за да те виждам ден след ден.

Преди не можех да заспивам от радост,

когато ме беше прегърнал през деня.

Преди беше животът ми,

изпълнен с мъка, сълзи, щастие и смях.

Сега и аз не знам,

страх ме е, че те забравям,

Не искам да те забравя…

Помощ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...